НАЧАЛОТО НА МЕСЕЦ ЗИЛ-ХИДЖЕ

Месецът, в който се отбелязва Курбан Байрам, се нарича Зил-хидже. Първите десет дни на този месец са изключително ценни за ибадет (поклонение). Който говее през първите девет дни на месец Зил-хидже, животът му става благословен, имуществото му се умножава, семейството и децата му се предпазват от бедствия, греховете му се опрощават, добрините му се възнаграждават многократно, умира леко, а гробът му се озарява и придобива високи степени в Дженнета (Рая). (Източник: Шир’а)

Някои хадис-и шерифи за тези дни:

„Няма по-ценни дела за Аллаху теаля от тези, извършени през първите 10 дни на Зил-хидже. В тези дни често повтаряйте: ‘Субханаллах’, ‘Елхамдулиллах’, ‘Ля иляхе илляллах’  и ‘Аллаху Екбар’!“

„Десетият ден на Зил-хидже е Курбан Байрам. Който в този ден не яде нищо до байрамския намаз и след това яде от бъбреците на своя курбан (жертвено животно), а след това отслужи два рекята намаз, неговите грехове, както и греховете на родителите и близките му, ще бъдат опростени още преди кръвта на курбана да докосне земята.“

ИСТОРИЯТА НА АЗИЗ НЕСИН (2)

Не можем да разберем и техническа книга за компютри, ако тя надхвърля възможностите на ума ни. Не можем да осмислим и дълбочината на „Месневи“ (поемата на Мевляна). Възхищаваме се на величието на джамията „Сюлеймание“, но не сме в състояние да разберем сложността на архитектурните знания, нужни за построяването ѝ.

Ако един човек иска да стане съдия и да дава правни решения според действащите закони, той трябва да премине поне 20 години обучение – начално, средно, висше образование и след това практика. Дори и след всичко това, неговите решения могат да бъдат оспорени от Върховния съд. Защо? Защото в правото, както светското, така и религиозното, има фактори като причина, намерение, обстоятелства – всичко това изисква дълбоко разбиране и преценка.

Ислямските учени – онези, които наистина са живели и писали в името на Аллах – вече не са между нас. Днес на преден план излизат хора, които търгуват с религията. Те пишат книги, които може и да се продават, но често остават непипнати по рафтовете. А дори когато бъдат прочетени, са трудни за разбиране без нужната подготовка и търпение. Това, което тези книги изискват като усилие, често надвишава възможностите на обикновения читател.

Да се чете Коранът е суннет, но четенето на неговите тълкувания и преводи не е нито фарз (задължение), нито суннет. То изисква знания и разбиране.

Нека Аллаху теаля ни опази от съдбата на Азиз Несин – човек, който започнал като хафъз, но след прочит на тефсир, поради неправилно разбиране, стигнал до атеизъм. Автор: Рахим Ер