СМЪРТТА НА СУЛТАН БЕЯЗИД II

Султан Беязид II е роден през 1447 г. и умира на 26 май 1512 г. Той е 8-ият османски султан. Баща му е Фатих Султан Мехмед, а майка му – Емине Гюлбахар Хатун. Баща е на Явуз Султан Селим.

Управлява 31 години. По време на неговото управление в Истанбул (между 1501 и 1505 г.) е построена джамията „Баязид“, чийто официален откриващ имам е самият султан. При възкачването му на престола империята обхваща 2 214 000 км² – 511 000 км² в Азия и 1 703 000 км² в Европа. Към момента на смъртта му територията на Османската империя е 2 375 000 км².

НЕДЖИП ФАЗЪЛ КЪСЪКЮРЕК

Роден е през 1904 г. в Истанбул. Постъпва в Морското училище „Бахрийе Мектеби“, където започва да пише първите си стихове. До 1935 г. в творчеството му преобладават личните и човешките чувства, вътрешните му терзания и духовните му кризи.

Срещата му с великия учен Сейид Абдулхаким Арваси оказва огромно влияние върху личността, мисленето и мирогледа му. Тази среща е като второ раждане за него.

След този период, по неговите собствени думи, той „слезе от кулата от слонова кост“ и се превърна в отговорен за родината и народа си мюсюлмански интелектуалец и творец. С перото си се посвети на разпространението, защитата и популяризирането на истините и ценностите, в които вярваше.

В допълнение към поезията, той твори във всички жанрове на литературата, оставяйки след себе си над сто произведения. През 1980 г. е обявен за „Султан-уш-шуара“ („Султан на поетите“). На 25 май 1983 г. животът му, изпълнен с борба, приключва.