СЛЕД ЗАВОЮВАНЕТО НА ИСТАНБУЛ

Света София, най-голямата и най-стара църква в света, е превърната в джамия. Султан Мехмед Завоевателя я завещава като джамия завинаги.

Благодарение на умелата си политика, той не посяга на Православния патриарх, което предотвратява обединението на православните с католиците. Това става пример за дипломатическа стратегия, намалявайки враждебността на европейските народи. Дори византийските свещеници заявяват, че предпочитат да виждат турски тюрбан, отколкото латинска шапка в Константинопол.

Падането на Византия слага край на Средновековието и поставя началото на Новото време – епоха на наука, техника, изкуство и вяра.

След завоеванието, южният бряг на Дунав, както и западните части на линията Ефрат-Тавър стават част от Османската империя.

Господството на Венеция над моретата приключва.

Османците присъединяват: Молдова, Сърбия, Морея, Амасра, Княжество Чандар, Трапезундската империя, Акуюнлу, Кримското ханство.

Доказано е, че турците превъзхождат европейците както военно, така и в науката. Издаден е "Законникът на Фатих" – основа за османското право. В Анадола и Истанбул са открити много болници. Истанбул се превръща в център на наука и изкуство. Учени от цял свят започват да се стичат в града. Основани са медресетата "Сахн-и Семан", които стават средище на интензивна научна дейност.

През този период се издигат велики учени, като:    Молла Хюсрев, Молла Гюрани, Хъзър Челеби, Али Кушчу, Ходжазаде, които са сред учителите на самия султан.

След превземането на града християнското население, изплашено от войната, се събира в "Света София". Султанът ги успокоява с думите: "Не се страхувайте! Аз съм султан Мехмед. Казвам ви – не се бойте за живота и свободата си. Не се страхувайте от гнева ми!" С този акт на справедливост и толерантност той окончателно бележи началото на Новото време.