КОЙТО ЗЛО ПРАВИ, ЗЛО НАМИРА! (1)

Преди много години живял един владетел, който вземал решения прибързано – без да изслуша другата страна и без да разследва истината.

Един ден той се разхождал из голямата дворцова градина със своята съпруга. По същото време градинарят работел в градината. Когато видял владетеля да се приближава заедно с жена си, градинарят се притеснил, че може да ги обезпокои, и решил да се скрие. Но накъдето и да тръгнел, все щели да го видят. Тогава му хрумнало да се покатери на близкото дърво и да се скрие сред гъстите му листа.

Тъкмо се скрил, когато владетелят и съпругата му седнали под същото дърво. Жената се чувствала спокойно, мислейки си, че са сами, и започнала да говори свободно със съпруга си. След малко легнала по гръб да си почине, погледнала нагоре – и какво да види! Градинарят се криел в клоните. Веднага скочила възмутена и извикала:

– Нима никога няма да мога да говоря насаме с теб? Постоянно някой от твоите хора ни следи! Това вече е прекалено!

Владетелят бил объркан и не разбирал какво я е ядосало:

– Какво се случи, султанке моя? Кой те притесни?

Тогава тя посочила с пръст към върха на дървото и казала:

– Не виждаш ли, че този човек се е качил горе и ни подслушва?

Владетелят вдигнал глава, видял градинаря и извикал с гняв:

– Как смееш! Слизай веднага долу!

Градинарят бил обзет от ужас. Коленете му се подкосили от страх и когато се опитал да слезе, изгубил равновесие, изпуснал се от клоните и паднал на земята. (Следва продължение…)