КОЙТО ЗЛО ПРАВИ, ЗЛО НАМИРА! (2)

(Продължение от вчера…)

Щом владетелят извика силно, хората му веднага се събраха около него. Той им нареди:

– Веднага повикайте палача! Нека дойде незабавно!

Градинарят, който вече се беше посъвзел малко от уплахата, падна на колене, хвана полите на владетеля и със сълзи започна да се моли:

– Моля за прошка, господарю! Извинявам се! Не съм искал да ви безпокоя…

Но думите му не промениха нищо. Владетелят повтори заповедта си:

– Къде е палачът? Още ли не е дошъл?!

Градинарят осъзнал, че краят му е близо. Събрал смелост и проговорил:

– Владетелю, зная, че ще ме убиеш. Животът ми е свършен. Но те моля – изслушай ме само за малко. Искам да ти разкажа една история, която е важна не само за мен, но и за теб. След това можеш спокойно да изпълниш присъдата. Моля те, само ме изслушай – няма какво да губиш.

Думите му породили любопитство у владетеля. „Каква може да е тази история, която има нещо общо с моя живот?“ – зачудил се той. Знаел, че градинарят не може да избяга, затова решил да го изслуша, преди да го убие. Предупредил го обаче:

– Добре, кажи каквото имаш да казваш. Но ако се опитваш само да печелиш време, знай, че няма да се измъкнеш.

Градинарят започнал разказа си:

– Владетелю, баща ми беше градинар, също като мен. Работеше в царска градина, където се грижеше за цветята и дърветата. В градината имаше едно особено орехово дърво. Всяка година на него поникваше само един-единствен орех. Но точно когато узрееше, орехът изчезваше.

Три поредни години владетелят не успя да го опита. Това го разгневи. Повика баща ми и му каза:

– Ако и тази година не ми донесеш ореха, щом узрее, ще загубиш главата си. Бъди сигурен в това!

(Следва продължение…)