КОЙТО ЗЛО ПРАВИ, ЗЛО НАМИРА! (3)

(Продължение от вчера…)

Бедният ми баща започна денонощно да пази ореха. Не се отделяше от дървото – стоеше под него и го наблюдаваше постоянно. Надяваше се, че когато орехът узрее, ще успее да го откъсне и да го занесе на владетеля, за да се спаси от смъртната заплаха.

Най-сетне дойде времето за бране на орехите. Баща ми не можеше да спи от притеснение – знаеше, че съдбата му зависи от този единствен орех.

Но точно когато орехът узря и беше готов за откъсване, неочаквано долетя гарван и го грабна от клона. Баща ми тръгна да тича след него, викаше, крещеше, но беше напразно. Орехът, който той беше пазил като зеницата на окото си, вече го нямаше. Беше отчаян. Извика след гарвана:

– Ти ми докара смъртта! Нека и твоя край дойде! Никой няма да се размине с последиците от делата си!

В този момент видя как огромен орел се спуска и започва да преследва гарвана. Накрая го стигна и го уби с острите си нокти.

Баща ми се провикна към орела:

– Орле! И за теб идва редът. Всеки получава заслуженото! И ти си на опашката!

Докато говореше това, забеляза, че ловец насочва лъка си към орела. В следващия миг стрелата прониза орела и го повали на земята. Баща ми извика към ловеца:

– Какво направи! И ти си на опашката сега!

Ловецът не разбра думите му. Когато баща ми се приближи до него, аз също го последвах. Изведнъж баща ми извика:

– Внимавай! Змия!..

Но беше късно – голяма змия се уви около крака на ловеца и го ухапа, изпускайки отровата си в тялото му. След това се отдалечи.

Баща ми отново извика:

– И ти, змийо! Нареди се и ти на опашката! И твоят край ще дойде!

(Следва продължение…)