КОЙТО ЗЛО ПРАВИ, ЗЛО НАМИРА! (4)

(Продължение от вчера…)

Не разбирах напълно какво се случваше, но когато видях змията да се отдалечава, веднага грабнах една голяма пръчка и тръгнах след нея. Баща ми извика:

– Недей, синко! Спри, синко!

Но аз не го послушах. Със силен удар с пръчката по главата убих змията на място.

Когато баща ми видя това, се натъжи дълбоко. Приближи се до мен с наведена глава и каза:

– Синко, сега и ти си на опашката... Защо не ме послуша? – каза той с болка. Но вече беше късно. Нищо не можеше да се промени.

Владетелят, който с вълнение и любопитство беше слушал разказа, изведнъж осъзна нещо – ако нареди градинарят да бъде убит, това ще означава, че и неговият ред идва. Уплашен, извика:

– Махай се от очите ми! Изчезвай веднага!

Така градинарят се спаси. А заедно с него – и самият владетел.

 

С МЕН НАПРАВИХА КИРПИЧ

Умрял един богат човек и оставил след себе си голямо имущество и двама сина. Те не успели да се разберат как да го разделят и започнали да се карат.

Изведнъж от една от стените се чул глас: „Не враждувайте заради мен! Аз също бях султан и живях дълъг живот. После лежах в гроба цели сто и тридесет години. След това направиха от костите ми глинен съд, който използваха вкъщи в продължение на четиридесет години. После този съд се счупи и го хвърлиха на улицата. После с мен направиха кирпичени тухли и ме вградиха в тази стена. Не се карайте! И вие ще свършите като мен.“