ДЕЛАТА ЗА ДОВОЛСТВОТО НА АЛЛАХУ ТЕАЛЯ (1)

В хадис-и шериф, предаден от имам Бухари (рахметуллахи алейх), се разказва следното:

„Трима души от предишните общности тръгнали на път. По пътя им се наложило да пренощуват в една пещера. Докато били вътре, от планината се търкулнала голяма скала и затрупала входа. Те си казали:

– Никой не може да ни избави от това положение, освен ако се помолим на Аллах с надеждата, че Той ще ни помогне заради добри дела, които сме вършили искрено заради Него.

Единият от тях започнал да се моли:

– О, Аллах мой! Имах възрастни майка и баща. Никога не давах нито на децата си, нито на животните да ядат или пият, преди първо да съм дал на родителите си. Един ден отидох далече да събирам дърва. Когато се върнах, те вече бяха заспали. Приготвих вечерята им, но не исках нито да ги събудя, нито да ям преди тях. Застанах с купичката в ръка и ги чаках да се събудят. Зората настъпи, а децата ми плачеха от глад около краката ми. Но изчаках, докато родителите ми се събудиха и изпиха млякото си. О, Аллах, ако съм направил това дело само заради Твоето доволство – избави ни от това изпитание!

Скалата се раздвижила леко, но не достатъчно, за да могат да излязат.

Тогава вторият започнал да се моли:

– О, Аллах мой! Чичо ми имаше дъщеря, която обичах силно – както един мъж може да обича една жена. Предложих ѝ да бъдем заедно, но тя не прие. Мина време и тя изпадна в голяма бедност. Тогава сама дойде и каза, че ще бъде с мен срещу 120 жълтици. Аз ѝ ги дадох. Но точно когато имах възможност да получа това, което исках, тя ми каза: „Бой се от Аллах и не ме доближавай без право!“ Аз се побоях от Теб, о, Аллах, и се отдръпнах от нея, въпреки че много я обичах. Дори ѝ оставих парите. О, Аллах мой, ако съм направил това дело само заради Твоето доволство – избави ни от тази беда!

Скалата се отместила още малко, но все още не достатъчно, за да излязат.“ (Следва продължение…)