ДЕЛАТА ЗА ДОВОЛСТВОТО НА АЛЛАХУ ТЕАЛЯ (2)

(Продължава от вчера…)

Тогава третият от тях започнал да се моли:

– О, Аллах мой! Бях наел работници и им платих заплатите. Само един от тях си тръгна, без да си вземе парите. Аз отделих неговата заплата и я вложих, като я използвах разумно от негово име. С времето парите се умножиха. Купих с тях добитък – камили, волове, овце. След известно време този човек се върна и ми каза:

– Дай ми заплатата, която ми се полага!

Аз му казах:

– Всичките тези камили, волове и овце, които виждаш, са придобити с твоите пари. Всичко това е твое – вземи го!

Той ми отвърна:

– О, слуга на Аллах, не се подигравай с мен!

Казах му:

– Не се подигравам, говоря ти истината!

Тогава той взе целия имот и си замина, без да остави нищо. О, Аллах мой! Ако съм извършил това дело единствено заради Твоето доволство – избави ни от това бедствие!

И скалата се търкулна от входа на пещерата – и те излязоха навън.

 

БЕЗСПОРНА ИСТИНА

Хазрети Али (радияллаху анх) е казал:

„Мюсюлманите – за разлика от неверниците, които нямат небесна книга – вярват в задгробния живот. Ако приемем, че възкресението не се случи, нито мюсюлманите, нито неверниците ще загубят нещо. Но ако то се случи – тогава мюсюлманите отново няма да загубят, а неверниците ще страдат вечно.“

Ислямските учени са защитили истинността на тези думи с помощта на разума, знанието и науката, като са дали отговор на нападките на безверниците. Ако мюсюлманите не се бяха аргументирали, дали отричането на Съдния ден щеше да изглежда възможно?

Дори и ако вечното мъчение изглеждаше само като вероятност – кой разумен човек би го игнорирал? Но то не е просто възможност или предположение – това е ясна, безспорна истина, а отричането ѝ е проява на безумие.