АНГЛИЯ ПРЕЗ 1500-ТЕ ГОДИНИ

Покривите на къщите били направени от натрупани върху тях снопове слама, без дървена основа отдолу. Това било единственото място, където животните можели да се стоплят, затова всички котки, кучета и други дребни животни (мишки, насекоми) живеели на покрива.

Когато валял дъжд, покривът ставал хлъзгав, а животните понякога се подхлъзвали и падали. Именно оттук идва изразът на английски „Вали котки и кучета“ (It's raining cats and dogs).

Вътре в къщата нямало нищо, което да спира падащите предмети. Насекоми и други дребни същества често падали в леглата, причинявайки неудобства. Това довело до изобретяването на английския стил легла с високи колони и балдахини.

Подовете в стаите били от пръст, а само богатите имали подове от друг материал. Именно оттук идва изразът „бедни като пръст“ (dirt poor).

Богатите имали дървени подове, но през зимата те ставали хлъзгави, когато се намокряли. За да предотвратят това, върху пода разстилали слама (thresh). С течение на времето, когато вратата се отваряла, сламата започвала да се разпилява навън. За да спрат това, под вратата поставяли дървена летва, наречена „thresh hold“ (буквално: „праг, който задържа сламата“) – откъдето идва и думата „праг“ на английски.

Само по-богатите можели да си позволят чинии, направени от сплав на калай и олово. Киселинните храни разтваряли оловото, което се смесвало с ястията, водейки до хранителни отравяния и дори смърт. Домати често предизвиквали такива отравяния, затова в продължение на 400 години се смятало, че доматите са отровни.

Повечето хора нямали метални чинии и използвали дървени. Често чиниите били направени от много стар и втвърден хляб. Тъй като тези „чинии“ никога не били мити, в тях се развивали червеи и плесени. Хората, които се хранели от такива съдове, развивали болест, наречена „уста на чинията“ (trench mouth).  Източник: Demokrat Gazetesi