ПРЕМАХВАНЕТО НА ЕНИЧАРСКИЯ КОРПУС

Еничарите, които около 500 години са били основната военна сила на Османската империя, придобили заслужена слава чрез големи битки и завоевания.

В последните години обаче този корпус се разпаднал и започнал да се превръща в бедствие за Османската държава.

На 15 юни 1826 г., по време на управлението на султан Махмуд II, еничарите били напълно премахнати за един ден и изчезнали от историческата сцена.

Историците наричат този ден Вак’а-и Хайрийе, което означава "Благодатното събитие".

СМЪРТТА НА АБДЮЛМЕДЖИД ХАН

Абдюлмеджид Хан е 31-ият османски султан и 96-ият халиф на исляма. Той е син на султан Махмуд II и майка му е Пертевниял Валиде Султан. Роден е през 1821 г., възкачва се на трона през 1839 г., а на 24 юни 1861 г. умира от туберкулоза на 39-годишна възраст. Гробът му се намира в двора на джамията на Явуз Султан Селим.

От осемте му сина четирима стават султани: Мурад V, Абдулхамид II, Мехмед Решад, Вахдеттин (Мехмед VI).

По времето на султан Абдулмеджид Хан, първата железопътна линия в Османската държава – Кьостенце–Чернова (66 км) – е пусната в експлоатация през 1860 г.

За наметалото на Пророка (Хърка-и Саадет), подарено на хазрети Вейсел Карани, е построена джамията „Хърка-и Шериф“ във Фатих през 1851 г.

Сред другите значими архитектурни обекти от този период са: Долмабахче сарай (1853), Галатският мост (1845), Дворецът Бейкоз (1855), Павилионът Кючюксу (1857), Джамията Кючюк Меджидие (1849), Джамията Тешвикие (1854), Болницата Гураба (1846). Първият частен вестник също започва да излиза през 1840 г. Освен това, в периода на глада между 1845–1850 г., към Ирландия са изпратени 5 кораба, пълни с лекарства и храна.