ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕЦАТА

Децата са поверени на родителите. Техните сърца са чисти и невинни – като скъпоценен камък, който може да се оформи във всякакъв вид. Те приличат на мек восък – лесно приемат всякаква форма. В ранна възраст все още нямат оформени убеждения или навици – те са като чиста почва: каквото се посее в тях, това ще израсне.

Ако детето бъде възпитано във вярата, в познание за Коран-и керим и исляма, то ще постигне щастие както в земния, така и в отвъдния живот. Родителите и учителите му ще получат награда за това. Но ако то не бъде научено на тези неща и не свикне с тях, ще поеме по лош път. И за всеки грях, който ще извърши, отговорност ще носят и родителите, и учителите му. В шести айет от сура Тахрим по смисъл се казва: „Пазете себе си и семействата си от огъня (на Ада)!”

Затова за бащата е по-важно да предпази детето си от адския огън, отколкото от земните бедствия. Това означава да го научи на вярата, на задължителното (фарзовете) и забраненото (харамите), да го приучи към поклоненията и да го предпази от невярващи и неморални приятели. Защото лошият другар е източник на всякакво зло.

Пророкът ни Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: „Всяко дете се ражда със способност (пригодност) да приеме исляма. По-късно родителите му го правят християнин, юдей или атеист.” Това показва, че младото поколение е най-силното средство както за утвърждаване, така и за унищожение на исляма.

Затова всеки мюсюлманин е длъжен първо да научи собственото си дете на исляма и на Коран-и керим. Детето е голяма благословия. Ако тази благодат не бъде оценена, Аллаху теаля може да я отнеме. Поради тази причина възпитанието (педагогиката) има много висока стойност в исляма.