СМЪРТТА НА СУЛТАН МАХМУД II

Султан Махмуд II е тридесетият султан на Османската империя и деветдесет и петият халиф на исляма. Той е син на султан Абдулхамид I и баща на султан Абдулмеджид I. От последните шест османски султани, двама са негови синове, а четирима – негови внуци.

Роден е през 1785 г., а умира на 30 юни 1839 г. Възкачва се на престола през 1808 г., ставайки султан и халиф. По време на управлението му се водят войни с Иран и Гърция, както и множество вътрешни и външни бунтове. Премахва еничарския корпус, който вече е станал разложен и неконтролируем. Възстановява реда и спокойствието в Арабия.

В последните години от живота си султан Махмуд II извършва големи реформи в централната администрация и правителствените структури.

Сред значимите му постижения са: Основаването на Военното училище (Харбие) и Медицинския факултет. Построяването на противопожарната кула в Баязид. Изграждането на джамиите:    Нусретийе в Топхане, Хидайет в Бахчекапъ, Адлие в Юскюдар. Построяването на мостa Ункапани, Изграждането на дворците Бейлербей и Чираган. Изграждането на гимназията Галатасарай.  Реставрацията на гробницата на Ейюп Султан. Гробницата на султан Махмуд II се намира в Чемберлиташ, Истанбул.

ПРИЗНАК ЗА ЩАСТИЕ В ЖИВОТА

Нашият Пророк (алейхисселям) е казал: „Четири неща са признак за щастие в живота:

1. Съпругата да бъде добра и вярваща мюсюлманка, която спазва религиозните заповеди.

2. Да имаш приятели, които са добри и почтени хора.

3. Децата да бъдат послушни и възпитани.

4. Да можеш да изкарваш прехраната си там, където живееш, без да се налага да пътуваш надалеч за работа.“