ХОРАТА НЕ МОГАТ ДА ЗАПЛАТЯТ

Един ден учениците на един от евлиите (праведните хора) му казали:

– Учителю, бихте ли ни разказали някакво събитие от живота си, което ви е оказало дълбоко въздействие?

Тогава той им разказал следното преживяване:

„Един ден, докато бях в Мекка-и Мюкерреме, изгубих кесията си със злато и останах без пари. Очаквах да получа пари от Басра. Бях много обрасъл – косата и брадата ми бяха пораснали. Докато се разхождах, видях един бръснар и влязох вътре. Казах му:

– Братко, изгубих парите си. Нямам нищо. Ще можеш ли, заради Аллах, да ми подстрижеш косата?

Бръснарят в този момент подстригваше друг човек. Веднага посочи празния стол до него и каза:

– Седни тук!

След това остави човека, когото бръснеше, и започна да подстригва мен. Другият човек възрази.

Тогава бръснарят му отвърна:

– Извинявайте, господине. Вас ви подстригвам срещу заплащане. Но този млад човек ме помоли заради Аллах. А делата, извършени заради Аллах, са с предимство и нямат цена. Работите, извършени заради Аллах, не могат да бъдат платени или измерени от хората.

След като ме подстрига, насила ми пъхна няколко златни монети в джоба и каза:

– С тях ще покриеш най-належащите си нужди. Това е всичко, което мога – извини ме, ако е малко!

След няколко дни пристигна очакваната сума от Басра. Взех една кесия със злато и му я занесох. Той обаче каза:

– В никакъв случай не мога да я приема! – и добави:

– Не ти ли казах, че делата, извършени заради Аллах, не могат да бъдат платени от хората? Върви си с мир, нека Аллах бъде с теб.

Сбогувахме се с него. Оттогава са минали 40 години, но аз продължавам да се моля за него всеки ден. Не мога да се наситя да правя дуа (молитва) за него. Понякога дори ставам посред нощ само за да се помоля за него.“