ЗА ДА ДОСТИГНЕШ ЩАСТИЕТО

За човека съществуват три вида живот: земен живот, живот в гроба и вечен живот в отвъдното (ахирет). В земния живот тялото и душата са заедно. Животът и жизнеността на човека идват от душата. Когато душата напусне тялото, човек умира. Когато тялото изгние в гроба и се превърне в пръст, или изгори и стане на пепел, или бъде изядено от хищно животно, душата не изчезва. Тогава започва животът в гроба. В гробния живот има усещане, но няма движение.

В Деня на Възкресението ще бъде създадено ново тяло и душата ще се съедини с това тяло, за да живеят заедно вечно – или в Дженнета (Рая), или в Джехеннема (Ада).

За да бъде човек щастлив както в този свят, така и в отвъдния, той трябва да бъде мюсюлманин. Да си щастлив в този свят означава да живееш спокойно и с душевен мир. Да си щастлив в отвъдния свят означава да влезеш в Дженнета.

Аллаху теаля, от милост към своите раби, е изпратил пътя към щастието чрез пророците. Защото хората не могат да открият този път към щастието само със собствения си разум. Нито един пророк не е говорил от себе си – всички са предавали това, което Аллаху теаля е разкрил.

Пътят към щастието, който пророците са предали, се нарича религия. Религията, която е донесъл Мухаммед (алейхисселям), се нарича ислям. Човек, който вярва в нея, се нарича мюсюлманин. Вярата (иман) означава да вярваш, че всичко е сътворено от Единствения Аллах, да вярваш, че Мухаммед (алейхисселям) е Неговият пророк, и да вярваш, че трябва да се спазват ислямските закони (ахкям-и ислямие).

Затова днес, за да достигне човек до щастието, няма друг път освен да изучи исляма. Ислямът съдържа вярванията (иман), които трябва да се приемат със сърцето и делата, които трябва да се извършват с тялото – това са правилата на шериата (Ахкям-и Ислямие). Науките за вярата и исляма трябва да се изучават от книгите на учените от Ехл-и суннет. Не трябва да се учат от невежи хора, еретици или от книги с изкривено съдържание.

Преди хилядната година по хиджра в ислямските земи е имало много учени от Ехл-и суннет. Днес почти не са останали. Но техните книги, написани на арабски и персийски, както и преводите им, се пазят в много библиотеки по целия свят. Всички книги на издателство „Хакикат Китабеви“ също са взети от тези източници.

Източник: „Там Илмихал Сеадет-и Ебедийе“