ХАЗРЕТИ АБДЮЛКАДИР-И ГИЛАНИ

Пълното му име е Ебу Мухаммед. Роден е през 1077 г. (470 г. по Хиджра) в град Гилан, намиращ се в днешен Иран. Заради това се нарича Гилани. Починал е в Багдад през 1166 г. (561 г. по Хиджра), на 91-годишна възраст.

Хазрети Абдюлкадир-и Гилани (куддисе сиррух) е бил венецът сред евлиите, притежаващ най-високо знание както във външните (захир), така и във вътрешните (батин) науки.

По майчина и бащина линия е от потомците на Пратеника на Аллах (алейхисселям). И майка му, и баща му също са били евлии. Хазрети Абдюлкадир-и Гилани е бил муджтехид в областта на фъкх (ислямско право) и хадис, а в тасаввуф (суфизъм) – един от най-големите духовни водачи (муршид-и камил) и евлии (любими раби на Аллаху теаля).

Хазрети Абдулкадир Гилани, след като известно време преподавал и насочвал хората по правия път, прекратил уроците и беседите си за известно време и предпочел усамотение. След това отново започнал да дава уроци и фетви (религиозни отговори). Хората от всички краища се стичали към неговите беседи. Неговите житейски случки (менкъбета) са много известни. Майка му разказва: „Когато Абдулкадир беше бебе, хората, които знаеха, че не суче през деня по време на Рамазан-и шериф, идваха и ме питаха за това. Един ден, когато ме попитаха, той не беше сукал от началото на времето за имсак (зората). Казах това на хората, които дойдоха. Така стана ясно, че Рамазан-и шериф е започнал именно в този ден.“

Хазрети Абдюлкадир-и Гилани казва в книгата си „Футухул Гайб“: „Този, който има пропуснати (каза) намази, а извършва суннет намази, е като длъжник, който носи подарък на своя кредитор – със сигурност няма да бъде приет. Този, който извършва суннет намаз, докато дължи каза (пропуснати намази), е като човек, когото султанът е поканил, но той не отива при султана, а си губи времето с неговия слуга.

Един вярващ е като търговец – фарзовете (задължителните действия) са неговият капитал, а нафилите (доброволните) са печалбата му. Ако капиталът не е защитен, печалба не може да има.“

Източник: „Там Илмахал Сеадет-и Ебедийе“