ПЕЧЕЛЕНЕТО НА ХАЛЯЛ (2)

В хадис-и шерифи се казва:

„Аллаху теаля няма да се смили над онези, които не се интересуват дали имуществото им е придобито по позволен (халял) или забранен (харам) начин – без значение от коя част на Ада ще бъдат хвърлени там.“

„Човек, който се е трудил, за да изкарва халял прехрана, и се е прибрал изморен у дома, ляга без грехове – т.е. греховете му се опрощават – и се събужда като любим раб на Аллаху теаля.“

„Аллаху теаля казва: “Срамувам се да държа сметка на онези, които се пазят от харам.”

„Един дирхем печалба от лихва е по-лош от тридесет прелюбодеяния.“

„Милостиня, дадена с харам пари, не се приема. Ако бъде запазена, тя ще придружи човека до Ада.“

Хазрети Ебу Бекр (радияллаху анх) изпил чаша мляко, донесена от неговия прислужник. Когато разбрал, че млякото е добито по харам начин, той пъхнал пръст в гърлото си, за да го повърне. Направил го толкова мъчително, че хората си помислили, че умира. След това казал: “Я,Рабби! Направих каквото можах. Останалото го оставям на Теб – опази ме от частиците, които може би са останали в стомаха и кръвта ми.”

Същото направил и хазрети Омер (радияллаху анх), когато му било дадено мляко, взето от камили, дадени като зекят в държавната хазна (бейт-ул-мал).

Абдуллах бин Омер (радияллаху анхума) казал: “Дори да се молиш, докато гърбът ти се прегърби, и да говееш, докато тялото ти отслабне като косъм – ако не се пазиш от харам, тези дела няма да бъдат приети, няма да донесат полза.”

Суфян-и Севри (рахметуллахи алейх) казал: “Човек, който дава милостиня, строи джамии и върши добрини с харам пари, прилича на някой, който се опитва да изпере мръсна дреха с урина – дрехата става още по-мръсна.”

Яхия бин Муаз (рахметуллахи алейх) казал: “Подчинението към Аллаху теаля е като съкровище. Ключът към него е молитвата, а халялната храна – това са зъбците на този ключ.”