НЕ СМЕСВАЙ ТАЗИ ВОДА С МРЪСОТИЯ

Един ден хазрети Шибли тръгнал на път към Хиджаз и преминал през Багдад. Халифът по онова време, Харун Рашид, чул, че хазрети Шибли е в града, и изпратил съобщение: „Ние ли да отидем да го посетим, или той ще ни удостои с посещението си в двореца?“ Хазрети Шибли отговорил, че сам ще дойде, и отишъл при халифа.

Халифът го помолил: „Може ли да ми дадеш съвет?“ Хазрети Шибли казал: „Донеси ми чаша вода.“ След това се обърнал към халифа с въпрос: „Ако си в пустинята, на ръба на смъртта от жажда, и някой ти предложи тази чаша вода в замяна на половината от богатството ти, ще го дадеш ли?“ Харун Рашид помислил и казал: „Да, разбира се.“

Хазрети Шибли продължил: „Добре, изпил си водата, но сега не можеш да я изхвърлиш от тялото си поради болест. Ако дойде лекар и каже: ‘Ще ти помогна, но искам останалата половина от богатството ти, ще му я дадеш ли?“ Харун Рашид отговорил: „Да, ще я дам.“

Тогава Хазрети Шибли казал: „Значи, не разчитай на богатство, което не струва дори колкото една чаша вода.“ Халифът се разплакал и помолил: „Дай ми още един съвет.“

Хазрети Шибли казал: „Ти си като пазител на извор – Аллаху теаля ти е дал отговорността да пазиш извора на исляма, който тече от нашия любим Пейгамбер (алейхисселям). Не смесвай тази чиста вода с мръсотия – не я замърсявай с нововъведения (бидати) и не позволявай на никого да го прави. Пази вярата чиста.“.