ТРИТЕ НЕДОСТАТЪКА НА СЪДИЯТА

По време на своя халифат хазрети Омер изпратил писмо до знатните хора на Хъмис, в което поискал информация за бедните в региона, за да може да им се помогне. Хората от Хъмис му изпратили списък с нуждаещи се от Шам и околните области. Когато хазрети Омер отворил списъка, още в началото видял името на Саад бин Амир – същия човек, когото той самият бил назначил за съдия.

Хазрети Омер попитал пратениците за положението на съдията. Те отговорили: „Нашият съдия е наистина много беден. Каквото има, го раздава на бедните. Не приема никакви подаръци от нас, защото се страхува от подкуп.“

Тогава хазрети Омер попитал: „В този съдия, който така се бои от Аллах, има ли неща, които не ви харесват?“ Те отговорили, че да, и изброили следното:

1. Вместо да започва работа веднага след сутрешния намаз, започва по-късно – около един час след изгрев.

2. След като се прибере у дома, не излиза повече през деня, не се среща с хора.

3. Един ден в седмицата изобщо не излиза от вкъщи – вратата му е заключена.

Хазрети Омер им изпратил храна и дрехи, и поканил съдията Саад бин Амир при себе си, за да разбере лично причините. Когато съдията дошъл, дал следните обяснения:

„Първият ми недостатък: Семейството ми е болно и няма кой да помага. Затова върша домакинската работа сутрин, и чак след това започвам работа – по време на кушлук (около един час след изгрев).“

„Вторият: Вечер се прибирам и си правя отчет – преглеждам решенията, които съм взел през деня, и се питам дали съм допуснал грешка.“

„Третият: Имам само тези дрехи, които нося. Веднъж седмично ги пера и докато съхнат, не мога да изляза или да приемам гости.“

Хазрети Омер бил много трогнат и доволен от тези отговори. Всеки път, когато си спомнял за Саад бин Амир, казвал: „Ах, Саад! Колко много те възвиси страхът ти от Аллах.“ И с гордост го споменавал пред другите.