ВТОРАТА ОБСАДА НА ВИЕНА

Султан Мехмед IV се отправя на поход срещу Австрия на 12 октомври 1682 г., за да сложи край на кървавите гранични конфликти, предизвикани от австрийците, и за да подпомогне Имре Тьокьоли, когото признава и закриля като крал на Централна Унгария. Когато достига Белград, не продължава напред, а предава командването на Мерзифонлу Кара Мустафа паша с мисията да превземе крепостите Яниккале и Комарно. Ако столицата на Австрия бъде завзета, цялата страна щяла да бъде подчинена, а турското господство в Централна Европа – трайно установено.

Османската армия от 162 хиляди души обсажда Виена на 14 юли 1683 г. Малко преди градът да падне, кралят на Полша Ян Собески пристига с подкрепление от 120 хиляди войници. Понеже ханът на Крим, Мурат Гирай, не ги спира, обсадата остава без резултат.

КЛАНЕТО НА КРЪСТОНОСЦИТЕ В ЙЕРУСАЛИМ

На 15 юли 1099 г., кръстоносците превземат Йерусалим и избиват с меч 70 000 мюсюлмани. В писмо до папа Урбан II, Готфрид дьо Буйон пише: „Избихме всички мюсюлмани, намиращи се в Йерусалим. Да се знае, че в Храма на Соломон конете ни газеха в мюсюлманска кръв до коленете си…“

Историкът Рене Ж. Русе потвърждава горното и добавя: „Кръстоносците избиха толкова много мюсюлмани в Йерусалим, че когато конете газеха в кръвта, парчета човешка плът политаха и залепваха по стените...“

А рицарят Геста разказва: „Такова клане никой не беше виждал или чувал дотогава. Телата бяха събрани на пирамиди и изгорени. Само Аллах знае колко са били убитите. Нито един мюсюлманин или евреин не оцеля от това клане...“