ПОРАДИ КАКЪВ ГРЯХ

Сомунджу Баба дал на един от учениците си една тенекия жито и му казал:

– Половината от това жито е за теб, а другата половина – за мен. Засади го в нива, която ще бъде разделена наполовина.

Ученикът изпълнил заръката и засял нивата. Когато посевите започнали да растат, двамата отишли да ги огледат. Частта от нивата на ученика се развивала много добре – житото било зелено и силно, но в частта, отредена за Сомунджу Баба, почти нищо не било поникнало.

Тогава Сомунджу Баба попитал ученика:

– Чия е тази част от нивата, където посевите са пораснали така хубаво?

Ученикът, засрамен, не посмял да си признае и отвърнал:

– Това е вашата половина, учителю.

Сомунджу Баба въздъхнал и казал:

– Аз се трудя за отвъдния свят. Недоумявам – с какъв грях съм заслужил земният ми живот да процъфтява така?

Когато чул тези думи, ученикът се разчувствал и признал истината, с което облекчил душата на своя учител.

ХАДИМ-УЛ-ХАРАМЕЙН

След като султан Селим I Явуз превзема Египет през 1516 г., халифатът преминава от династията на Аббасидите към Османската империя. Това било голям исторически момент.

В петъчен ден, по време на джума намаза (петъчната молитва) в Омаядската джамия, имамът започнал хутбето (проповедта) и както било обичайно, споменал името на халифа – султан Селим. Той го нарекъл с титлата „Хаким-ул-харамейн аш-шерифейн“, което означава „владетел на двата святи града“ – Мекка и Медина.

Когато чул това, султан Селим веднага станал от мястото си и прекъснал имама с думите:

– „Имам ефенди, не казвай „Хаким-ул харамейн“, а кажи „Хадим-ул харамейн“ – тоест „служител на двата святи града“.“

С тази поправка султанът показал смирение и уважение към светостта на Мекка и Медина, заявявайки, че не е техен владетел, а техен слуга.