ЗАКУПЕНИЯТ КЛАДЕНЕЦ

Когато мюсюлманите се преселили в Медина, те срещнали сериозен недостиг на питейна вода. Макар че в града имало много кладенци, повечето от тях били със солена или неприятна вода. Единственият кладенец с приятна, сладка вода бил кладенецът Руме, но той принадлежал на евреин.

Той умишлено затруднявал мюсюлманите, като понякога изобщо не давал вода, а когато продавал, определял непосилно високи цени. Заради това бедните мюсюлмани страдали.

Когато Пратеникът на Аллах (алейхисселям) видял тази ситуация, много се натъжил. Един ден казал: „Който купи кладенеца Руме и направи така, че мюсюлманите да черпят вода от него свободно, ще има по-добро възнаграждение в Дженнета (Рая).“

Тази радостна вест я чул Осмaн ибн Аффан (радияллаху анх). Без да се колебае, той веднага отишъл при евреина и започнал да преговаря.

След известен пазарлък хазрети Осман успял да закупи половината от кладенеца за 12 000 дирхема. Двамата си поделили правото да черпят вода – един ден кладенецът бил под контрола на евреина, а на следващия ден – на хазрети Осман.

Евреинът продължил да продава водата си скъпо, докато Осман раздавал водата безплатно.

Мюсюлманите пълнели съдовете си в деня на хазрети Осман, като взимали достатъчно и за следващия ден, така че в дните, когато кладенецът бил под контрола на евреина, никой не идвал да купува.

Виждайки, че губи, евреинът осъзнал грешката си. Той предложил на Осман да продаде и останалата част от кладенеца на същата висока цена, но Осман отказал.

След известно време евреинът отново се върнал и предложил по-ниска цена. Тогава Осман приел и купил целия кладенец за значително по-малка сума.

Така кладенецът Руме станал напълно достъпен за всички мюсюлмани, а водата му била раздавана безплатно.