ХАЗРЕТИ ЕБУ БЕКИР

Невеж селянин задал въпрос на Хазрети Али, който по онова време бил халифа на мюсюлманите:

– О, халифе! Ебу Бекир къде е отишъл в Дженнета (Рая) или в Джехеннема (Ада)?

Хазрети Али се натъжил дълбоко от този въпрос и му казал:

– Бой се от Аллах! Какъв е този въпрос? По-добре да не беше се раждал. Не си ли чул поне една от добродетелите на този човек?

– Кълна се, не съм чул.

– Тогава слушай внимателно! Той беше везир на Пратеника на Аллах по време на земния му живот, а след смъртта му – негов халиф. Пратеникът го приемаше като баща...

Един ден Хазрети Ебу Бекир ме повика и ми каза:

„О, светлина на очите ми! Смъртта ми наближава. Ако умра, ти изкъпи тялото ми. Отнеси ковчега (табута) до вратата на Равда и извикай: ‘О, Пратенико на Аллах! Ебу Бекир е на прага, моли разрешение да влезе.’ Ако вратата се отвори – погреби ме до него. Ако не се отвори – занеси тялото ми на гробището Баки.“

Така ми завеща. Аз изпълних завещанието. Поставих го в ковчега, отнесох го до вратата на Равда и извиках, както ми бе казал. Вратата веднага се отвори и чухме следния глас: „Възлюбеният да се събере със своя възлюбен!“ Така получихме заповед. И го погребахме зад Пратеника на Аллах.

Селянинът изслушал това, целунал ръката на халифата и си тръгнал със сълзи на очи.

 

АЙЯСОФИЯ БЕ ОТНОВО ОТВОРЕНА ЗА НАМАЗ

На 10 юли 2020 г. (петък) в 14:53 ч., бе обявено решението за повторното превръщане на Голямата джамия Света София в действаща джамия. Така, след 86 години, на 24 юли 2020 г., с отслужването на петъчната молитва, тя отново бе отворена за поклонения. Това историческо събитие съвпадна точно със 97-ата годишнина от Лозанския договор. Повторното отваряне на Айя София за молитва бе посрещнато с голяма радост както в Турция, така и в ислямския свят.