БОЛИ МЕ ЛЯВАТА СТРАНА, МАМО

Здравей, мила мамо! Отново дойдох. Не се тревожи — свърших училище и веднага дойдох. Миналата седмица госпожата ни научи коя ми е дясната и коя — лявата страна. Вече знам, мамо, знам къде е дясно, къде е ляво. И сега много добре знам коя страна ме боли, мамо.

Помниш ли, когато дойдох миналия път, ти казах: „Тук ме боли, ей тук...“ — но така и не можах да обясня къде точно ме боли. Виж сега, казвам ти — ето тук, лявата ми страна много ме боли, мамо. И то всеки ден ме боли, мамо, всеки ден.

Вчера сутринта, майката на Айше ѝ сплете косата. Държеше я за ръка, докато я водеше към училище. Яката ѝ беше с дантела. Когато би звънецът, я целуна и каза: „Хайде, мила, влизай в час.“ А аз... аз заплаках. Заплаках и изобщо не се срамувах.

Учителката ме попита:

– Какво стана?

Казах:

– Паднах, коляното много ме боли.

Излъгах, мамо. Коляното изобщо не ме болеше, а лявата ми страна много ме болеше, мамо.

Днес и аз исках да ми сплетат косата. Татко се опита, но не стана като нейната. Поисках яка с дантела. Татко каза:

– Ама аз не разбирам, дъще.

Казах:

– Поне ме заведи ти до училище!

А той:

– Дъще, работа имам...

А аз:

– Не ме интересува, не ме интересува! — и пак заплаках.

А и татко слага домати и сирене в кутията ми всеки ден. Не му казвам, за да не се натъжи, но приятелките ми всеки ден носят сладки, баници, пастички... Знам, мамо, татко не може да прави пасти...

Смрачава се вече, ще тръгвам, мамо. Татко не знае, че тайно идвам при теб. Знаеш ли, мамо — всяко идване събирам от пръстта ти и я събирам в едно бурканче. Залепих твоя снимка върху него и го сложих до възглавницата си. Всяка сутрин го целувам и вдъхвам аромата му. Не казвай на никого, мамо, но понякога си и говоря с него. Какво да правя, много ми липсваш, мамо.

А, да не забравя — учителката каза, че утре ще пишем съчинение за мама. Ще накарам татко да го напише вместо мен. Аз никога не съм те виждала, как да опиша нещо, което не познавам, мамо? Когато чуя името ти, лявата ми страна започва да ме боли, не мога да преглъщам. Понякога не издържам и се разплаквам. А това на лист не мога да го напиша, мамо...

Аз си тръгвам сега, мамо. Ще целуна пръстта ти... а ти ела в съня ми и ме целуни! Задължително ела, мамо! Защото когато те няма в съня ми, се събуждам от болката в лявата ми страна, мамо... Много ми липсваш, мамо... толкова много!..