ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕТЕТО

Възпитанието е да реагираш правилно. Да възпитаваш не означава просто да казваш какво е правилно, а да го правиш. Първото условие е да се стремим да бъдем пример за детето. След това всичко останало идва от само себе си. Целта на възпитанието трябва да бъде развиване на чувството за отговорност и подпомагане на съзряването на детето.

Особеността на успешната система за възпитание е в това, че тя насърчава и доставя удоволствие. Не трябва да се пести похвалата „браво“ към детето. Трябва да му се дава възможност да помага в работата на възрастните.

Трябва да се търсят не грешките, а правилните постъпки на детето. Начинът да го насочите в желаната посока е да забелязвате, когато постъпва правилно, и да говорите положително. Изрази като: „Браво, изми си ръцете!“, „Много се зарадвах, като те видях да учиш!“ показват, че правилните действия са забелязани и са от ключово значение за изграждането на добро поведение.

Детето никога не бива да се сравнява с други. Важното е колко успешно се справя спрямо собствените си възможности, а не в сравнение с другите. Не трябва да се обсъждат грешките му пред други хора, нито да се излага на подигравки или унижения пред тях.

Често критикуваните деца стават затворени и губят самочувствие. Децата, които постоянно са обвинявани и упреквани, свикват с вината и започват да лъжат.

Каквото се каже на детето, такова ще стане. Например думи като „мързелив“, „безотговорен“, „непослушен“, „инат“ – всички те подсилват точно тези черти в поведението на детето.