АНГЛИЙСКИТЕ ЗВЕРСТВА

По време на Първата световна война 150 хиляди турски войници попадат в плен на англичаните. Част от тези войници са затворени в лагера Сейдибешир Усаре, намиращ се близо до град Александрия в Египет.

В този лагер са държани войниците от 48-и полк на 16-та дивизия, които били пленени на палестинския фронт през 1918 година. В продължение на две години — до 12 юни 1920 г., те били подложени на всякакви мъчения, издевателства, тежки обиди и унижения.

Причината за това нечовешко отношение били арменците. Заради лъжливите и провокативни преводи на арменски преводачи, знаещи турски, английските командири в лагерите се превърнали в ожесточени врагове на турците.

Войната вече била свършила. Но английските власти не бързали да върнат останалите живи войници, въпреки че мнозина вече били загинали в лагера поради тежките условия. Защото, според арменската пропаганда, която била внушена на англичаните, тези войници можели един ден отново да се изправят срещу тях в нова война.

Решението било – клане. Турските войници били задължени със сила на щикове да влязат в дезинфекционни басейни под предлог, че трябва да се "унищожат микробите". Обаче във водата било добавено много високо количество карболова киселина (крезол).

Мехметчикът (турският войник), още щом докоснел водата с крак, буквално се сварявал от прекомерната концентрация на крезол. Английските войници не позволявали на никого да излезе от басейна, използвайки прикладите на пушките си.

Войниците, страхувайки се за живота си, не искали да потопят главите си в отровната вода, която достигала до кръста. Тогава англичаните започнали да стрелят във въздуха, за да ги сплашат. За да не бъдат убити, войниците се навели и потопили главите си.

Но когато излизали от водата, вече не виждали нищо – очите им били изгорени. Гледката на излизащите ослепени войници не успяла да убеди следващите в редицата да се съпротивляват — и така 15 хиляди турски войници ослепели.