УМЪТ НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ ВСИЧКО

Умът е сила, чрез която се разбира. Той е създаден, за да може човек да различава истината от лъжата, доброто от злото, полезното от вредното. Умът е дар от Аллаху теаля към хората. Не трябва да се бърка умът с интелигентността. Интелигентността, накратко, е способността за мислене. Но за да мислим правилно, е нужен разум.

Във всички дела – особено в религиозните – не може да се разчита само на ума. Религиозните въпроси не могат да се основават единствено на разума. Аллаху теаля създаде пророците, за да можем да се възползваме от разума си. Ако не беше показал чрез прпороците пътя към щастието както в този свят, така и в отвъдния, ние нямаше да можем да го открием с разума си и той щеше да е безполезен.

В нашата религия има много неща, които разумът не може да обхване. Но няма нищо, което да е в противоречие с разума. Ако знанията за отвъдния свят, нещата, които Аллаху теаля одобрява и не одобрява, както и формите на поклонение към Него, бяха в границите на човешкия разум и можеха да се разберат единствено чрез него, нямаше да има нужда Аллаху теаля да изпраща хиляди пророци. Това би означавало – опазил ни Аллах – че Аллаху теаля е изпратил пророците напразно и без нужда.

Нито един човешки ум не може да открие или обясни знанията за отвъдното. Затова Аллаху теаля, от милост към Своите раби, пожела те да живеят в мир и спокойствие още в този свят. За тази цел Той избра от всеки народ най-добрите и най-съвършените хора и ги направи пророци, изпрати им книги и чрез тях показа пътя към щастието.

Както слепият трябва да се довери на водача си, или както безпомощният болен поверява себе си на милостивите лекари, така и хората, за да достигнат до ползи, които умът не може да разбере, и за да се спасят от бедите, трябва да се подчинят на пророците, изпратени от Аллаху теаля. За да се достигне до щастието, първо е необходимо да се повярва в Аллаху теаля и в Неговите пророци, а след това – да се спазват заповедите в Неговите книги. Последният пророк, изпратен за целия свят, и то до края на света, без да се променя, е Мухаммед (алейхисселям).

Всички пророци не се намесвали в светските дела, които могат да бъдат открити с помощта на разума, научните знания и опита, а само поощрявали и заповядвали да се работи в тази насока. Те обяснили по какъв начин всяко от тези дела може да доведе хората или до вечно щастие, или до гибел. Ясно са съобщили какво Аллаху теаля одобрява и какво не одобрява.

Из „Там Илмихал – Сеадети Ебедийе“