Untitled Document

ЗЕЙД БИН ХАРИСЕ

Докато бил в Йемен с майка си, Зейд бил пленен и поробен. Доведен бил в Мека и продаден на племенника на Хазрети Хатидже. Племенникът подарил Зейд на Хазрети Хатидже, а тя от своя страна го подарила на Пратеника на Аллах (алейхисселям).

Бащата и чичото на Зейд проследили следите му и пристигнали в Мека. Тогава Пратеникът на Аллах все още не бил обявил пророчеството си. Те се изправили пред него и го помолили да върне сина им. Ресулюллах (алейхисселям) отговорил:

– Нека кажем на Зейд. Ако иска да отиде с вас – нека отиде. Ако иска да остане при мен – да остане.

Бащата и чичото много се зарадвали на това предложение, защото били убедени, че синът им ще избере да се върне с тях. Призовали Зейд и Пратеникът му обяснил ситуацията. Тогава Зейд казал:

– Аз не бих предпочел никого пред вас. Вие сте ми баща и чичо. Но искам да остана при него.

Баща му се ядосал на този отговор и казал:

– Срам за теб! Предпочиташ робството пред свободата, майка си, баща си и чичо си!

Зейд отвърнал:

– Скъпи татко, от този човек получих такава доброта и милост, че не мога да го предпочета пред никого.

Пратеникът на Аллах много се зарадвал на думите му и завел Зейд при Хаджерюл Есвед (Черния камък) край Кяабе. Там, пред събралите се хора, той обявил:

– Бъдете свидетели! Зейд е мой син!

Когато бащата и чичото на Зейд видели това, гневът им се уталожил и те си тръгнали радостни обратно към родината.

След като чул, че Пратеникът на Аллах е обявил пророчеството си, Зейд незабавно приел исляма. Той е сред първите четирима приели вярата. По време на престоя си в Мека, немюсюлманите му причинили множество страдания. Когато било дадено разрешение за хиджра (преселване), той се преселил в Медина. Ресулюллах вече го бил освободил и направил свободен човек.

Сред всички сподвижници (сахаби), единствено името на Хазрети Зейд е споменато в Свещения Коран. През 630 г. той загинал като мъченик в битката при Муте, където бил командир. Неговият син – Хазрети Усаме, също бил назначен за командир от Пратеника на Аллаху теаля.