ХАДЖИ БЕКТАШ ВЕЛИ

Името му е Мухаммед бин Ибрахим Ата. Починал е на 16 август 1371 година в Кършехир. Водил е беседи със султана на Османската държава Орхан Гази. За историческата личност на Хаджи Бекташ Вели и живота му преди да дойде в Анадола, извън разказите, записани във „Вилайетнаме“, няма надеждна информация.

Когато е бил основан еничарският корпус, хазрети Хаджи Бекташ Вели се е помолил за него, като е подарил на еничарите собствения си казан, в който се е приготвяла чорба. Учениците и последователите му били наричани „бекташии“, но впоследствие неговите добри методи били изопачени от зли хора. Също така, хуруфиите (еретическа секта) също започнали да се наричат „бекташии“, въпреки че възгледите им не съвпадали с ученията му.

Хазрети Хаджи Бекташ Вели казал в една от своите беседи: „Да вярваш в приятелите на Аллах (евлиите) и в техните свръхестествени проявления (керамети) е част от вярата. Защото те са се отказали от желанията на нефса (егото) си и от любовта към света. Колкото повече се приближаваха до Аллах, толкова повече нарастваха страхът и уважението им към Него. Аллаху теаля не посрами тези Негови любими хора, дори и когато са грешали. А ти — всеки ден вършиш различни грехове, не се въздържаш от забраненото, ядеш и се обличаш с каквото намериш. Наслаждаваш се на благата на Създателя, но не се съобразяваш с Неговите заповеди и не се пазиш от Неговите забрани. Не те ли е страх от Неговото наказание, та продължаваш с лошите си дела?“

Докато пребивавал в този регион, Хаджи Бекташ Вели се сближил с велики анатолийски евлии като Сейид Махмуд Хайрани и Ахъ Евран, както и влязъл в добри отношения с местни немюсюлмани. Благодарение на контактите си, успял да убеди някои от монголските управници да приемат исляма.

Също така, обучил много последователи (халифи). Малко преди смъртта си им дал разрешение да преподават и ги изпратил в различни райони на Анадола. А самият той починал по начин, достоен за неговата святост (керамет).

Известният турски историк Фуад Кьопрюлю подчертава, че Хаджи Бекташ Вели, чието теке (духовна обител) се намира в Сулуджахарахойюк, е изиграл много важна роля за разпространението на своята култура през XIV век. Докато приживе не бил особено известен, бил разпространен в Централна и Западна Анатолия чрез разказаните и предавани с времето менкъбета — най-вече от Абдал Муса, един от неговите ученици и последователи.