ГРЕШНАТА ВЯРА ВОДИ В ДЖЕХЕННЕМА

Хазрети Ебу Абдуллах Руганди — един от големите сред праведниците (евлиите). Живял е в Тус. Присъствал е на беседите на много учени и е научил знание от тях. Притежавал е керамети (свръхестествени дарби) и голяма духовна сила. Починал през 961 г. (350 г. по хиджра).

Хазрети Ебу Абдуллах Руганди има много мъдри слова. Ето някои от тях:

„Ако човек в младостта си не изпълнява своите задължения към Аллаху теаля и не се покайва за грешките си, Аллаху теаля ще го унизи в старостта му.

Ресулюллах (алейхисселям) никога не се натъжаваше заради себе си. Той се натъжаваше само заради своята общност (уммет). Защото той бе изпълнен с милост и състрадание. Когато му се съобщаваше за отклонения в поведението на уммета, това го натъжаваше.

Най-възвишените в духовно познание (ма’рифат) сред хората са онези, които понасят най-много изпитания.

Не избирайте и не подбирайте в службата, която ви е възложена. Ако искате да достигнете до желаното, служете с постоянство! Който служи на евлия (любим раб на Аллаху теаля), получава от него духовна подкрепа, изобилие и благословия.

Ако някой е убеден, че Аллаху теаля го вижда, той няма да позволи на сърцето и крайниците си да вършат грях.

Разликата между човек и животно е в сърцето и душата. Човекът е създаден с качеството да познае Аллаху теаля като най-възвишеното от създанията. Подобно на огледалото – не е достатъчно само стъклото, за да отразява, нито пък само задната му страна. Само когато са заедно, те показват образа. Така и тялото само по себе си не е достатъчно — животните също имат тяло. Но когато тялото е заедно със сърце и душа, тогава човек става способен да познае Аллаху теаля.

Вярата (итикад) е изключително важна. Ако човек има грешна вяра, дори и да изпълнява всички заповеди на религията, да избягва всички забрани, да прави зикр (споменаване на Аллах) до сутринта – този човек няма шанс да не отиде в Джехеннема (Ада). Ще отиде там непременно. Но ако някой е грешник (фасик) — например пие алкохол или не изпълнява религиозните заповеди, но има правилна вяра — този човек има шанс да не отиде в Ада. Ако се покае или Аллах го прости, може да бъде спасен. Но човек с грешна вяра дори не осъзнава това (своята грешна вяра), затова и не се покайва.