ПОДИГРАВКА

Да се подиграваш с някого, да разказваш за него или за делата му по присмехулен начин, да му се смееш — не е правилно. Ако човекът се наскърби и се натъжи от това, това е грях (харам).

Не бива да се подиграваме с никого, защото възможно е човекът, с когото се подиграваме, да е по-добър от нас.

В един хадис-и шериф се казва: „На онзи, който се подиграва и се присмива на хората, в Съдния ден ще отворят вратата на Дженнета (Рая) и ще му кажат: „Ела, влез!“ Когато се приближи, ще затворят вратата. Щом се обърне, пак ще го повикат. Той ще страда между мъка и тревога. Щом се приближи отново, вратата пак ще се затвори. Накрая, когато пак го повикат, няма да може да се приближи. Тогава ще разбере, че с него се подиграват.“

ДОРИ ДА Е ВЯРНО

В нашата религия, след Свещения Коран, най-ценната книга е Сахих ал-Бухари. Хазрети Имам Бухари бил изключително внимателен и прецизен. Дори ако един хадис бил достоверен (сахих), той не го включвал в книгата си, ако имал дори най-малко съмнение относно разказвача.

Веднъж му разказали за човек, който се бил срещал с много сподвижници на Пророка. Имам Бухари изминал дълъг път, както често правел, за да го намери и да чуе хадиси от него. Когато пристигнал, видял как този човек се опитва да улови камилата си, като я мами с празна торба, сякаш съдържа храна.

След като видял това, Имам Бухари се върнал, без дори да го попита за хадиси. Когато хората го попитали защо, той отговорил:

– Няма да включа хадис в книгата си, предаден от човек, който се опитва да измами собствената си камила – дори и да казва истината.