Untitled Document

ВЪВ ВЯКО НЕЩО ИМА ПОУКА

Султан Явуз Селим Хан много обичал своя близък довереник и спътник в разговорите – Хасан Джан. Ценял високо думите и разказите му. Един ден му казал:

— „Хей, Хасан Джан! Разкажи някаква поучителна случка, та и ние да си вземем поука!“

Тогава Хасан Джан започнал следната история:

„Един от приближените на владетеля на времето, след всяко случващо се нещо обикновено казвал: „Във всяко нещо има някакво добро (хайир).“ Е, не била лоша тази нагласа – и владетелят не му се карал, а просто казвал: „Така да е“, и подминавал.

Минало време, и един ден, докато били на лов, изгубили пътя си. Принудили се да се подслонят в една колиба в дъждовна и бурна нощ. Докато с много усилия търсели дърва, за да запалят огън, в окото на султана попаднала треска. От болка и раздразнение окото му ослепяло.

Когато започнал да стене от болка, човекът до него, както винаги, рекъл: „Не се тревожете, султане, във всяко нещо има някакво добро!“

Султанът не издържал и викнал:

— „Ей, човече! Окото ми ослепя, не виждаш ли? Къде пък тук е доброто?!“ — И го изгонил.

След няколко дни, когато се почувствал по-добре, султанът тръгнал обратно към двореца. По пътя бил заловен от разбойници.

Един от тях казал:

— „Днес желанието (дуата) на нашия главатар беше прието. И той каза: „Като благодарност за това, искам първото живо същество, което заловите, да бъде заклано в жертва.“ Е, такава ни е заповедта – ще те заколим. Прости ни.“

Докато вече го поваляли и поставяли нож на гърлото му, един от разбойниците забелязал, че едното му око е сляпо, и извикал към главатаря:

— „Шефе, хванахме един човек, ама е сляп с едното око – май не става за курбан (жертва)!“

Главатарят отвърнал:

— „Оставете го тогава, пуснете го, чакайте някой здрав!“

Султанът се спасил и се върнал в двореца. Тогава заповядал да намерят човека, когото бил изгонил. Когато го довели, му поискал прошка и се извинил, че го е изгонил в гората. Човекът отговорил:

— Султане мой, дори в това, че ме изгонихте, имало добро. Ако бях останал с вас, сега аз щях да бъда принесен в жертва!