ЧЕТЕНЕТО НА МЕВЛИД

По въпроса за четенето на Мевлид, ислямските учени са писали книги на различни езици. Част от тези книги са изброени в произведението на Кятиб Челеби „Кешфю’з-зунун“ и в неговото продължение. Четенето на мевлид в поетична форма (назъм) е по-въздействащо и по-полезно.

За онези, които се противопоставят на четенето на мевлид, нека поясним: „Четене на мевлид“ означава да се разказва за раждането, мираджa (възнесението) и живота на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем), да се споменава, възхвалява и почита той.

Имам Джелалюддин Абдуррахман ибн Абдул-Мелик Кеттани казва следното: „Денят и нощта на мевлидa са почтени, свещени, възвишени“ (т.е. имат голяма чест и стойност). Съществуването на Ресулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) е средство за спасение за онези, които го следват, дори след неговата смърт. Радостта по случай неговото раждане е причина за облекчаване на мъченията в Джехенема (Ада)...

Добродетелта на деня Мевлид е като тази на петъчния ден. В хадис-и шериф се съобщава, че в петъчния ден наказанието в Джехенема (Ада) се прекратява. Също така и в деня Мевлид не се извършва мъчение.

Ибн Баттал Малики казва в своята фетва: „Да се раздава милостиня в нощта Мевлид, да се събират мюсюлмани, да се почерпят с позволени храни, да се четат и слушат позволени текстове, да се обличат праведни хора – това е израз на уважение към тази нощ. Да се прави това заради Аллаховото благоволение е позволено и носи голяма награда. Не е задължително да се прави само за бедни, но по-голяма награда има в това да се зарадват нуждаещите се.“

Хафъз Иззеддин Али ибн Асир Джезери казва: „Четенето на мевлид е средство за защита от вреди и страхове през цялата година. Там, където се чете мевлид, през тази година ще се излеят милост и благодат.“

Мевляна Джелаледдин Руми също казва: „От мястото, където се чете мевлид, бедствията и страданията си отиват.“

Прочута е и турскоезичната мевлидска касида (поема), написана от Сюлейман Челеби, който е бил имам в Бурса в джамията Улуджами по времето на султан Йълдъръм Баязид Хан и е починал в Бурса през 1398 г. (800 г. по Хиджра). Истинското име на произведението е „Весилетюн-неджат“ (Средство за спасение), и тя се чете с любов из цяла Турция.