НЕ МОЖЕ БЕЗ НАСТАВНИК

Един мъдър човек казал:

„Ако човек няма възпитател, няма как да знае що е възпитание. Ако едно животно не бъде опитомено, няма да стане питомно. Човек не може сам да стане добродетелен, защото не знае какво е добродетел, за да я придобие.“

Например, арабите някога живеели в диващина. Сред тази дива среда дойде Пратеникът на Аллах и им разясни какво е добродетел. И същите онези хора станаха едни от най-примерните в света.

Ако ние днес не вземем някого за пример, как бихме могли да променим своя характер? Да казваме „Аз съм си такъв“ не е правилно, защото Аллаховата воля не е такава. Затова Ресулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) казва: „Аз бях изпратен, за да усъвършенствам добрия нрав, за да науча хората на добродетел.“

Да бъдеш добродетелен означава да не се гневиш, да не нараняваш ничие сърце, да радваш хората, да ги правиш щастливи и доволни. Ресулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) казва още: „Ще ви кажа кой е човекът, за когото Джехеннемът (Адът) е забранен и който няма да бъде изгорен от него: това е този, който се държи меко и с доброта към хората.“

„Обещавам, че мюсюлманин, който не спори (дори да е прав), не наранява никого с думите си, не лъже – дори на шега или за да разсмее околните, и притежава добро поведение, ще влезе в Дженнета (Рая).“

Затова добродетелният човек, дори да върши малко поклонения (ибдети), ще получи много награди. А онзи, който обижда и наранява хората, дори и да върши много ибадети, ще страда от последиците.

На Ресулюллах (салляллаху алейхи ве селлем)  веднъж му казали:

– Има една жена, която върши ибадети до зори и говее цял ден, но съседите ѝ са се отчаяли от нея.

Тогава той казал: „Нейното място е в Джехеннема (Ада).“

А в друг хадис-и шериф Пророкът ни (алейхисселям) казва: „Да наскърбиш един мюсюлманин, да нараниш сърцето му, е по-голям грях от това да разрушиш Кяабе седемдесет пъти.“

Хазрети Имам Раббани също казва: „Сърцето е съсед на Аллаху теаля. Ако съседът се наскърби, и Господарят се наскърбява. Затова трябва да внимаваме да не нараняваме ничие сърце – било то на мюсюлманин, неверник, атеист, грешник или праведник.“

Не сме длъжни да правим добро на никого – можем, но не сме задължени. Но да не правим зло – това е задължение! Никой няма да ни пита „Защо не направи това добро?“, но ще ни бъде потърсена сметка с думите: „Защо направи това зло?“