ДОБРИЯТ ПРИЯТЕЛ

Добрият приятел е голямо щастие както за земния живот, така и за отвъдния. Онзи, който общува с добри хора, няма да изпитва разкаяние в отвъдния свят. Всички нещастия, които сполетяват човека, идват най-често поради лош приятел. От такъв човек трябва да се стои надалеч.

Добрият приятел не прави добро от роднински дълг или заради някаква изгода – той го прави единствено заради Аллаховото благоволение (доволство).

Истинският приятел издига човека до високи степени. А лошият приятел го повлича към най-ниските. Затова човек не бива да се сприятелява с всеки срещнат. Не бива да разкрива тайните си на всеки. Не бива да вярва сляпо на всяка дума. Трябва да съди хората не по думите им, а по делата им. И трябва много да се пази от онзи, който не му носи никаква полза. Защото човек, който не е полезен на себе си, не може да бъде полезен и на другите.

В хадис-и шериф, предаден от Тирмизи чрез Ебу Хурейра, се казва: „Човекът следва вярата на своя приятел. Нека всеки внимава с кого се сприятелява.“

 

МОЖЕ БИ ТОВА Е ПО-ДОБРО ЗА НАС

В пустинята живеел бедуин със семейството си. Те имали петел, куче и магаре. Петелът кукуригал сутрин и събуждал всички за намаз. Един ден лисица грабнала петела. Семейството много се натъжило, но бедуинът ги утешил, като казал:

– Може би това е по-добро за нас.

След време вълк нападнал и убил магарето им, което им помагало да носят товари. Семейството отново се натъжило, но бедуинът пак им казал:

– Може би това е по-добро за нас.

По-късно починало и кучето, което пазело дома им. Въпреки скръбта, бедуинът пак повторил същите думи:

– Може би това е по-добро за нас.

Една сутрин видели, че хората от близките палатки били пленени от нападатели. Звуците на животните – кукуригането на петела, ревът на магарето и лаят на кучетата – издали къде се намират хората. Но понеже бедуинът вече нямал нито едно от тези животни, нападателите дори не подозирали за неговото семейство и ги подминали.