КАРТОФИ, ДОМАТИ И ЗАХАР

Преди около 200 години не е имало нито картофи, нито домати, нито захар. По онова време ястията се приготвяли без доматено пюре, а чаят и кафето се пиели без захар.

Картофът за първи път бил отглеждан в Чили. Това растение, използвано от местното население, било пренесено в Испания през 1577 година от сър Франсис Дрейк, който го донесъл от южните чилийски земи. След Испания, започнало да се отглежда и в Италия, Ирландия и постепенно се разпространило из Европа.

Картофите, които бързо станали популярни в Европа, започнали да се отглеждат и на територията на Османската империя през 1800-те години. Народът толкова много ги харесал, че те веднага станали любими на трапезата – както е и днес.

В едни от първите османски готварски книги – „Мелджеу’т-Таббахин“ на Мехмет Камил (1844 г.) и „Йемек Рисалеси“ на Али Ешреф Деде – в рецептите за традиционни османски ястия, които отразяват автентичния вкус на епохата, няма нито домати, нито картофи.

Захарта по онова време била луксозна стока, намирала се трудно и била изключително скъпа. Първоначално била внасяна в Османската империя от Украйна. Първо се появила в домовете на богатите, а после постепенно навлязла и в останалите домове. Преди това десертите се подслаждали с мед или петмез (гъст сироп)…