ХАЛАЛ И ХАРАМ ЗАЛЪК

Веднъж един млад мъж се молел до Кяабе така:

— О, Аллах, помощник на праведните! О, Аллах, закрилник на онези, които се пазят от харама! Славя Те и Ти благодаря!

Любопитен човек го попитал:

— Защо все тази молитва повтаряш? Друга не знаеш ли?

Младежът му разказал следното: „Преди 7-8 години, пак до Кяабето, намерих торбичка с хиляда златни монети. Един глас в мен каза: „С тези пари можеш да направиш това и това.“ Но аз си казах: „Не, това не е мое. Това е чужда собственост, да ги използвам ще е харам.“

В този момент някой започна да вика: „Някой намерил ли е такава и такава торба?“ Повиках го при себе си. Той я описа и каза: „Имаше хиляда златни монети.“ Дадох му торбата. Човекът ми благодари и ми даде 30 златни монети от торбата.

С тях отидох на пазара. Продаваха млад роб със светло, чисто лице и го хвалеха. Впечатли ме колко чист изглежда. Попитах: „Колко искате за този роб?“ Казаха: „30 златни монети.“ Дадох им ги и го купих.

Минаха една-две години. Момчето беше много трудолюбиво и възпитано. Един ден, докато вървяхме заедно, насреща ни дойдоха трима души. Тогава робът ми каза:

— Господарю, аз съм син на владетеля на Фес. Тези хора са от приближените на баща ми. Намерили са ме. Искат да ме купят от теб. Ти си добър човек. Недей да ме продаваш за по-малко от 30 хиляди златни монети!

Хората дойдоха при мен и попитаха:

— Ще ни продадеш ли този роб?

— Ще го продам, но не за по-малко от 30 хиляди.

След пазарлък, макар и неохотно, приеха. Дадоха ми златото и си го взеха.

С тези пари отворих дюкяни, започнах търговия и забогатях още повече. Един ден мои близки ми казаха:

— Има добро момиче от богато семейство. Баща ѝ наскоро почина. Да те оженим за нея.

Аз се съгласих. Венчахме се. Донесоха чеиза ѝ с камили. Сред вещите забелязах една торбичка. Попитах съпругата си:

— Какво е това?

— Вътре има 970 златни монети. Баща ми ги изгубил до Кяабето преди време. Онзи, който ги намерил, му върнал торбата и взел само 30. Останалите татко ми ги подари за чеиза.

Тогава разбрах: златото, което бях намерил, било моя съдба и издръжка (ръзк). Ако не го бях върнал, щеше да ми се падне по харам път. Ала сега дойде отново при мен — по халал начин.

Славя и благодаря на Всевишния Аллах, Който ми помогна, предпази ме от харам и ми дари толкова блага... Дори да е горчиво, казвай истината. Отреденото от съдбата няма как да бъде избегнато.“