ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ
Преди много време трима мъже били застигнати от дъжд по пътя и се скрили в една пещера. В този момент огромен камък паднал и запушил входа на пещерата. Един от тях предложил:
– Хайде всеки от нас да разкаже за едно добро дело, което е извършил. Може би нашият Господар, заради благословията от тези дела, ще ни избави от тази беда.
Тогава единият започнал да разказва:
– Веднъж наех няколко работника. Един от тях дойде по обяд, но свърши работа колкото останалите. Платих му същата сума като на другите. Един друг работник се ядоса заради това и си тръгна, без да си вземе заплатата. С тези пари купих едно женско теленце и го отгледах. След време дойде възрастен мъж и каза: „Искам си правото.“ Оказа се, че е работникът, който си бе тръгнал. Дадох му всичкия добитък, който беше се размножил от онова теленце. Я, Рабби, направих това дело само заради Теб и Твоето благоволение. Заради това добро дело – избави ни от тази беда!
Камъкът се отместил леко и започнала да се вижда светлина. Вторият разказал:
– Бях много богат. Когато хората изпадаха в нужда, идваха при мен за пари. Един ден дойде жена и поиска помощ. Казах ѝ: „Ще ти дам, ако ми се отдадеш.“ Не се съгласи. При третото си идване, докато беше готова да ми се отдаде, започна да трепери. Попитах я защо трепери, а тя каза: „Страх ме е от Аллах.“ Помислих си: „Ти, въпреки бедността си, се боиш от Аллах. А аз, в богатството си, как да не се боя?“ И се отказах от намерението си. Дадох ѝ това, което поиска, без да я докосна. Я, Рабби, оставих този грях само заради Теб. Моля Те, избави ни от тази беда!
Камъкът се отместил още малко. Тогава третият започнал:
– Имах възрастна майка. Хранех я, поях я и се грижех за нея. Един ден се прибрах късно у дома. Отидох при нея с купа мляко, но я заварих заспала. Изчаках до сутринта, докато се събуди, и чак тогава я нахраних и напоих. Я, Рабби, направих това само заради Твоето благоволение. Моля Те, избави ни от тази беда!
След тези думи камъкът се отместил напълно, и тримата мъже излезли от пещерата и се спасили.