ДОКАТО РАЗГЛЕЖДАХ ДОЛМАБАХЧЕ

„В който и салон на двореца Долмабахче да влезете, винаги изпитвате едно и също усещане. Още щом пристъпите в някой от тях, веднага се поддавате на неговата магия и започвате да се оглеждате наоколо с пълни с възхищение погледи – точно като лакомо дете. И неволно си казвате: „Какъв възхитителен салон... Това е най-красивото място в Долмабахче.“

Но това чувство не трае дълго. Щом влезете в друг салон, мислите ви за предишния се изпаряват като сапунен мехур. Вече сте подвластни на очарованието на новото място и започвате да мислите същото и за него.

Точно така се почувствах и аз, щом пристъпих в Големия салон. Всички салони, които бях видял дотогава, в миг загубиха блясъка си в сравнение с него...“  — Яхя Кемал Беятлъ

 

МАЙЧИНА МОЛИТВА

Беше студена, ледена нощ. Майката на хазрети Байезид Бистами лежеше в леглото и поиска вода. Той веднага стана и взе стомната, но за съжаление вътре нямаше нито капка. Излезе навън, отиде до чешмата, напълни стомната и се върна. Когато влезе в стаята, видя, че майка му е заспала.

От обич и уважение, не я събуди. Остана да стои прав до нея, държейки в ръце стомната. Навън беше толкова студено, че ръката му замръзна, а пръстите му се бяха залепили за ледената стомна. Когато майка му се събуди, започна да шепне:

– Вода… вода…

Хазрети Байезид стоеше до нея със замръзналата стомна в ръка. Тя го погледна и попита:

– Сине, защо не си оставил стомната, а си я държал в ръце?

Той отговори:

– Майко, чаках те да се събудиш, за да ти дам вода веднага.

Майка му, трогната до сълзи, от сърце се помоли:

– О, Аллах! Аз съм доволна от моя син. И Ти бъди доволен от него!

Може би именно благодарение на тази майчина молитва, Аллаху теаля го възнагради с високите степени на евлиите.

Съществува предание, че хазрети Байезид е посетил Истанбул и присъствал на събрание на свещеници. Там, чрез него, хиляди от тях приели исляма.