ГОЛЯМОТО ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ В ИСТАНБУЛ

По време на Османската държава, най-силното земетресение, записано в историята, се случва на 14 септември 1509 година. Това изключително мощно земетресение разтърсва внезапно Истанбул и района на Тракия. Земетресението продължава с прекъсвания в продължение на 45 дни, като отнема живота на 13 000 души. 109 джамии и месджиди, както и 1070 къщи са разрушени.

Земетресението превръща в руини и Гелиболу, Силиври, Одрин и Димотика. Две трети от населението на Чорлу загиват.

След земетресението султан Баязид II започва бърза кампания по възстановяване. От Анатолия и Румелия са доведени 77 000 работници и 3 000 майстори. В рамките на 65 дни, още преди настъпването на зимата, Истанбул и другите разрушени населени места са възстановени, дори по-добре от преди.

Морето се надигнало и разлюляло толкова силно, че вълните прелели над крайбрежните стени на Истанбул. Говори се, че водата достигнала чак до подножието на Кулата Галата.

 

ПОКАЯНИЕТО НА ПИЯНИЦАТА

Имам А’зам имал млад съсед, който всяка вечер се прибирал пиян и вдигал шум – викал и крещял. Един ден стражата го заловила и го затворила в ареста.

На следващата сутрин, имам А’зам забелязал:

– Странно... Не се чуват крясъците на съседа...

Тогава един от учениците му казал:

– Учителю, арестували са го снощи.

Като чул това, имам А’зам веднага отишъл при валията (градския управител). Щом го видял, валията станал, посрещнал го с уважение и го попитал за причината на посещението. Имамът обяснил случая със задържания младеж. Валията веднага заповядал да го освободят и казал:

– О, учителю! Нямаше нужда сам да идвате за нещо толкова дребно. Достатъчно беше само да пратите човек.

След като младежът бил освободен, имам А’зам се обърнал към него и казал:

– Виждаш ли, ние не те забравяме.

Подал му една кесия с пари. Тези думи и жест така дълбоко трогнали младежа, че той се покаял (направил тевбе) за всичките си постъпки. От този ден започнал редовно да посещава уроците на имама. С времето той самият станал учен във фъкх – ислямското право.