ОПРВДАНИЕ НА НЕЖЕНЕНИТЕ

Понеже често говоря за значението и ползите от брака, някои „заклети ергени“ минават в отбранителна позиция и се опитват да се оправдаят с думите:

„Е, и какво като се женят — след няколко месеца пак се развеждат; а и да не се разведат, вкъщи пак няма спокойствие, все има напрежение...“

Понеже за отрицателните примери се говори много и непрекъснато се държат в центъра на вниманието, остава впечатлението, че повечето хора, които сключват брак, се развеждат... Същото важи и за липсата на разбирателство и спокойствие — ако в едно от десет семейства има проблеми, понеже всички за това говорят, изглежда сякаш всички семейства страдат от липса на мир.

Във всяко семейство има малки трудности. Това е самата реалност на живота. А в другите аспекти на живота няма ли трудности? Нима в ергенството няма абсолютно никакви проблеми? В действителност, самото ергенство представлява проблемен начин на живот. Ергенството е нищо друго освен доброволен отказ от благословеното семейно щастие и хвърляне в самотата и безпорядъка.

Бракът е за човека застраховка както в материален, така и в духовен смисъл. Това не го казвам аз — казват го водещи специалисти в областта на медицината...

В Коран-и керим по смисъл се казва: „Аллах направи вашите домове място за спокойствие и утеха.“ (Сура ан-Нахл, 80). Щом това е така, търсенето на спокойствие на друго място е излишно и безполезно занимание. Даже, понеже е в противоречие с природата на човека, това е и вредно.

Разбира се, както всяко благо си има своите трудности, така и благословията на „семейния мир“ носи със себе си известни изпитания. Който иска роза, трябва да понесе и бодлите.

Но Аллаху теаля е толкова щедър, че не оставя дори търпението към тези „бодли“ без възнаграждение. И в този свят, и в отвъдния човек получава възмездие за него. Вижте как Пророка ни (алейхисселям) съобщава тази радостна вест: „Мъж, който търпи капризите на жена си, ще бъде възнаграден както хазрети Ейюб, който търпял големи изпитания. А жена, която търпи трудния характер на съпруга си, ще бъде възнаградена като хазрети Асия.“

Не е ли това велика благословия? Може ли за един мюсюлманин да има по-голямо благо от това?