НЕ БЪРЗАЙТЕ С ИЗВОДИТЕ

Имало в едно село възрастен и беден човек. Той имал красив бял кон – толкова ценен, че самият крал бил готов да даде почти цялото си съкровище, за да го купи. Въпреки това, старецът не се съгласявал да го продаде. Казвал:

– Този кон не е просто животно за мен, той ми е приятел. А човек може ли да продаде приятел?

Една сутрин станал и видял, че конят го няма. Съселяните му се събрали и започнали да коментират:

– Ето, знаеше се, че ще ти го откраднат! Ако го беше продал на краля, щеше да живееш като бей до края на дните си.

Но старецът спокойно отговорил:

– Почакайте! Не бързайте с изводите. Фактът е, че конят го няма. Това е всичко, което знаем в момента. Дали това е зло или добро, ще видим по-нататък.

Хората се присмели на думите му. Но след около две седмици, конят се върнал – и не сам, а заедно с още дванадесет диви коня.

Селяните се извинили на стареца:

– Ти се оказа прав. Изчезването на коня се превърна в благословия – вече имаш цяло стадо!

– Отново прибързвате – отвърнал старецът. – Кажете просто, че конят се върна с още дванадесет други. Това е фактът. Останалото ще покаже времето.

След седмица синът на стареца се опитвал да опитоми един от дивите коне, но паднал и си счупил крака. Хората отново дошли:

– Сега вече си в беда. Единственият ти син е със счупен крак и няма кой да се грижи за теб. Тежко ти!

Старецът пак отговорил спокойно:

– Вие не се уморявате да съдите прибързано. Може би е лошо, може би е добро – кой знае?

След още няколко седмици избухнала война. Враг нападнал страната и кралят повикал всички младежи под оръжие. От селото били взети всички млади мъже – с изключение на сина на стареца, който бил с наранен крак. Селото потънало в мъка – всички знаели, че почти няма шанс момчетата да се върнат живи.

Тогава селяните пак казали на стареца:

– Пак се оказа прав. Може кракът на сина ти да е счупен, но поне е жив и при теб. Това е било щастие, а не беда.

Старецът този път отговорил така:

– Вие все така бързате да правите заключения. Запомнете: когато една врата се затвори, друга се отваря. Никой не знае какво ще се случи в бъдеще. Само Аллаху теаля знае кое е благо и кое е беда.