МОЛИТВАТА НА УГНЕТЕНИЯ

Валията на Хорасан – Абдуллах бин Тахир – бил много справедлив човек. Един ден жандармерията заловила няколко крадци и докладвала на валията. Един от крадците успял да избяга. По същото време един ковач от Херат се намирал в Нишапур. Когато след време тръгнал обратно към дома си през нощта, по пътя бил задържан – помислили го за беглеца. Завели го при валията заедно с останалите. Валията наредил:

– Затворете го!

Ковачът в затвора извършил абдест (обредно измиване), помолил се и вдигнал ръце:

– Я, Рабби! Само Ти знаеш, че съм невинен. Само Ти можеш да ме избавиш от този мрак!

Същата нощ валията сънувал как четирима силни мъже идват, за да преобърнат трона му. Стреснат, се събудил, направил абдест (обредно измиване) и се помолил. Когато отново заспал, същият сън се повторил – четиримата пак идвали да разрушат трона му. Събудил се и разбрал, че молитвата на един угнетен е достигнала небето. Както се казва в стиховете:

Хиляди оръдия и пушки не струват,

Колкото сълза, в зори пролята.

Щик, що враг бяга, често е безсилен –

Пред молитва, що с вяра е казана.

Още през нощта повикал началника на затвора:

– Има ли някой угнетен вътре?

– Не знам, господарю – отвърнал той. – Но има един, който се моли непрестанно и плаче.

Довели го. Валията го разпитал и разбрал, че е невинен. Извинил му се и казал:

– Прости ми и приеми тези хиляда сребърника от мен. Ако имаш някаква нужда – винаги можеш да дойдеш при мен!

Ковачът отговорил:

– Прощавам ти и приемам подаръка. Но няма да дойда при теб за молба.

– Защо?

– Защото не би подхождало на един беден човек като мен, след като Господарят, Който обърна трона на султан като теб заради мен, ме е избавил от беди и ми е дарявал желанията, да изоставя Него и да се обръщам към друг. Как бих могъл да искам от някой друг?

След това ковачът напуснал двореца и се върнал в родния си град.