ВОЙНИТЕ МЕЖДУ ЕСХАБ-И КИРАМ

Военните конфликти между сподвижниците (Есхаб-и кирам) – като битките при Джемел и Съффин – са станали с добри намерения и по уважителни причини. Те не са били водени от лични желания, инат или вражда, защото тези хора са били сред най-великите. Сърцата им са се очистили в присъствието на нашия Пророк Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) и под неговия благословен поглед. У тях не е останала нито алчност, нито злоба, нито враждебност.

Както мирът, така и разногласията и войните помежду им са били в името на истината. Всеки от тях е постъпил според своят иджтихад (преценка) за това кое е правилно. Макар да са имали различни иджтихади, те не са проявявали злоба един към друг. Онзи, който е извършил иджтихад правилно, получава двойна награда (севаб), а този, който е сбъркал, пак получава една награда – защото е търсил истината.

Не бива да говорим лошо за онези, които са сгрешили в търсенето на правдата. Трябва да ги уважаваме така, както уважаваме онези, които са били прави, защото и едните, и другите са били искрени и достойни. Учените от ехли суннет са на мнение, че Емир (Али) (радияллаху анх) е бил на правата страна в тези битки, а тези, които са били на различен иджтихад от него, са сгрешили, но с добри намерения. За никой от тях не бива да се говори с неуважение, а още по-малко да се нарича неверник или грешник!

Самият Хазрети Али, говорейки за тези конфликти, е казал: „Нашите братя се отделиха от нас. Те не са нито неверници, нито грешници – те просто действаха според собственият си иджтихад.“

Нашият Пророк (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: „Не говорете лошо за моите сподвижници!“ Следователно, ние трябва да уважаваме всички сподвижници и да говорим за тях с почит. Не трябва да допускаме лоши мисли за нито един от тях! Трябва да вярваме, че дори войните между тях са били по-достойни от мира между другите хора. Това е правилният път, защото любовта към сподвижниците произлиза от любовта към Пророка. А враждата към тях е равнозначна на вражда към него.

Големият учен Ебу Бекр-и Шибли (куддисе сирруху) е казал: „Онзи, който не уважава сподвижниците (радияллаху анхум еджма’ин), не може да твърди, че вярва в Мухаммед (алейхисселям).“