ИСЛЯМЪТ И НАУКАТА

Специалистът по Близкия изток, французинът Роже Фьорле, в своята книга „Ислямът за учителите“ (L’Islam pour les Profs) пише следното за исляма и мюсюлманите в Европа:

„Ебу Бекр ер-Рази (поч. 935 г.) обобщава медицинските знания на своето време в 30 тома. Самият той е автор на около 100 медицински труда. До XVIII век 40 от тях са преиздавани многократно. В продължение на векове са били преподавани в европейските университети. Рази става особено известен със своето съчинение за едрата шарка и морбили (вариолата и дребната шарка).

Лекарят Ибн Сина (Авицена) публикува медицинска енциклопедия, която до миналия век е използвана като учебник в университетите в Европа.

Ибн Хатиб (поч. 1374 г.) открива, че чумата се предава чрез допир.

Али бин Иса прави открития относно очни болести и методите им за лечение.

Още през IX век, за да станеш лекар, е трябвало да преминеш специални изпити. Фармацията е била толкова развита, че през 1200 г. ботаникът Ибн Байтър от Малага записва 1400 различни наименования на лекарства. В Андалус (мюсюлманска Испания), както хората, така и институциите, са снабдявали лекарства от аптеки.

Египетският лекар Ибн Нафис е първият, който прави опит относно кръвообращението. Европейците достигат до подобно ниво едва през 1700-те години.

Арабските астрономи са постигнали значителни успехи в определянето на движението на Луната и планетите. Съществуват и ранни научни изследвания по теми като приливи и отливи, реки, дъга, зазоряване.

Още през X век, мюсюлманските астрономи са открили, че Земята е кръгла. Коперник и Кеплер са изградили своите изследвания въз основа на тези открития.

През 1400-те години, мюсюлманските картографи са рисували морски карти в Сицилия и Майорка и нямали конкуренция в това. Думата „атлас“ е арабска. Когато Вашку да Гама се отправя по море към Индия, взема със себе си мюсюлманския навигатор Ибн Маджид. Той знаел какво прави и се възползвал напълно от знанията му.“