ПРЕВЪЗХОДСТВОТО НА ЕСХАБ-И КИРАМ
На онзи вярващ (мюсюлманин), който е видял Пратеника на Аллах (алейхисселям) поне за миг, докато той е бил жив и е изпълнявал пророческата си мисия, се нарича сахаби (сподвижник). Ако е бил сляп, то е достатъчно да е разговарял с него.
Който обича Пейгамбера (Пратеника), трябва без да прави разлика, да обича и Ехл-и бейт (неговото семейство) и всички сахаби, тоест сподвижниците и приятелите му.
В един хадис-и шериф се казва: „Онези, които ще преминат по моста Сират, без да се подхлъзнат, са онези, които много обичат моето семейство и моите сподвижници.“
Пратеникът на Аллах (алейхисселям) е известил, че никой от есхабът му няма да стане неверник, тоест няма да напусне исляма, и че всички ще отидат в Дженнета (Рая). Аллаху теаля също известява в Коран-и керим, че е доволен от Есхаб-и кирам (сподвижниците) и че ги обича. А качествата на Аллаху теаля са вечни и безкрайни — следователно и доволството Му от тях също е вечно.
Никой от есхаба не е станал вероотстъпник (муртед), нито преди, нито след смъртта на Пейгамбера. Никой от тях не е бил лицемер (мунафик), защото Аллаховото доволство от тях не се променя. Това, че някои лицемери са разкрили неверието си по-късно, не означава, че някой от сахабите е напуснал исляма.
Всички сахаби ще отидат в Дженнета (Рая). В Коран-и керим се казва: „На всички тях обещахме доброто (Дженнета).“ Затова, когато се говори за тези благословени хора, не трябва да се говори както за обикновени личности! Винаги трябва да се подхожда с уважение и благоприличие.
Всеки мюсюлманин е длъжен да вярва, че всички сахаби са справедливи, праведни, близки до Аллаху теаля (евлии), учени и способни да правят религиозни заключения (муджтехиди).
В Коран-и керим се казва: „Аллах е доволен от тях, и те са доволни от Аллах.“ Да се хули дори един от тях, означава да се отхвърлят тези айети. Самият Пратеник е проклел онези, които говорят обидно за неговите сподвижници. В хадис-и шерифи се казва: „Проклятието на Аллах, на меляикетата и на всички хора е върху този, който говори зло за моя есхаб! В Съдния ден Аллах няма да приеме от него нито фарзовите (задължителните), нито доброволните му ибадети (поклонения)!“
„В Съдния ден всички хора ще имат надежда за спасение, с изключение на онези, които хулят моите сподвижници. Дори хората на Съдния ден ще ги прокълнат.“