СОКОЛЛУ МЕХМЕД ПАША

Соколлу Мехмед паша е роден през 1505 година в Босна. На 14-годишна възраст, чрез системата на девширме (събиране на християнски деца за държавна служба), е доведен в двореца в Одрин. Там му е дадено името Мехмед, и е възпитан в духа на турската и мюсюлманската култура.

По-късно е изпратен в Истанбул, където служи на различни длъжности в Ендерун — вътрешното училище на двореца Топкапъ.

През 1546 г., благодарение на успехите си в дворцовата служба, е назначен за капудан паша (главнокомандващ на флота). През 1549 г. е повишен във везир, след което е назначен за бейлербей на Румелия, а през 1565 г. става велик везир (премиер) на Османската империя. Той реално управлява държавата в продължение на 15 години.

Соколлу Мехмед паша е последният велик везир на Сюлейман Великолепни и се смята за един от най-големите везири в историята на Османската империя — както поради символичното си място в периода на най-големия ѝ разцвет, така и благодарение на военните и политическите си действия.

СЕДЕМ ГРУПИ ХОРА

В един хадис-и шериф, предаден от имам Бухари (рахметуллахи алейх), се казва:

„Има седем вида хора, които Аллаху теаля ще приюти в сянката на Своя Арш в Деня на Съда – ден, в който няма да има друга сянка, освен тази.“ Това са:

1. Справедливият управник – този, който управлява хората честно и с праведност.

2. Младежът, израснал в служба на Аллаху теаля – който прекарва младостта си в поклонение и добри дела.

3. Човекът, чието сърце е свързано с джамиите – който обича мястото за молитва и често го посещава.

4. Двама души, които се обичат в името на Аллах – срещат се и се разделят само заради Него.

5. Този, който е бил изкушен от красива и влиятелна жена, но ѝ е отказал, казвайки: „Страхувам се от Аллах.“

6. Човекът, който дава милостиня (садака) тайно – толкова дискретно, че лявата му ръка не знае какво е дала дясната.

7. Този, който си спомня Аллах насаме и се просълзява – очите му се пълнят със сълзи от благоговение и любов към Аллах.