ПРИЯТЕЛСТВО И ДРУЖБА

Този, който общува с добри хора, няма да изпитва съжаление в отвъдния живот. Всички беди, които сполетяват човека, обикновено идват заради лоши приятели. Затова трябва да се стои далеч от тях.

Добрият приятел е голямо щастие както за този свят, така и за отвъдния. Такъв човек не върши добрини заради роднинска връзка или изгода, а единствено заради доволството на Аллах. Добрият приятел издига човека до високи степени. Лошият приятел пък го хвърля в най-ниските падения.

Затова не трябва да се става приятел с всекиго, когото срещнем. Не трябва да се доверяваме лесно и да споделяме тайните си. Не трябва да вярваме на всяка дума – вместо това трябва да гледаме делата на хората. Трябва да се страни много от човек, който не е полезен за себе си. Ако някой не е полезен за себе си, той не може да бъде полезен и за другите.

С приятелите и близките трябва винаги да се поддържат добри отношения. Не бива да им се правят излишни предложения, които ги затрудняват. Колкото е възможно, нуждите трябва да се прикриват, без да се иска от тях имущество или положение. Приятелите трябва винаги да се считат за по-добри от самите нас.

Хазрети Джюнейд-и Багдади казва: „Когато един приятел се притеснява от другия, това непременно е поради грешка на единия от тях.“

Най-добрият приятел е този, който помага в трудни моменти и не тежи с изискванията си. Трябва да се търси не приятел, който ще търпи нашите неприятности, а такъв, чиито трудности ние сме готови да понесем.