БАЩАТА НА ИМАМ-И АЗАМ (1)

В книгата на Шемседдин-и Сиваси, „Менакъб-и Имам-и Азам“, се разказва:

„Бащата на Имам-и Азам, Сабит (рахметуллахи алейх), още от младини бил с добър нрав, силна вяра и богобоязливост (таква). Лицето му излъчвало светлина, а животът му бил посветен на знания, праведност и скромност.

Един ден, докато си вземал абдест край една рекичка, забелязал ябълка, носена по течението. След като завършил абдеста, взел ябълката — понеже щяла да изгние във водата — и я изял. Малко след това забелязал кръв в слюнката си. Понеже никога преди това не му се било случвало такова нещо, предположил, че може би ябълката е била причината. Разтревожил се, че я е изял без да знае на кого принадлежи, и започнал да върви покрай потока, за да открие собственика ѝ и да поиска прошка (халал).

След известно време стигнал до една овощна градина, в която имало ябълки, приличащи на тази, която бил изял. Попитал за собственика ѝ. Хората му казали, че човекът е много щедър и добър и че дори да откъсне всички ябълки от дървото му, той няма да се разсърди — а една ябълка едва ли би имала значение за него.

Въпреки това Сабит настоял и намерил собственика. Обяснил му ситуацията и го помолил или да вземе стойността на ябълката, или да му даде прошка (халал).

Когато видял колко искрен е младежът, стопанинът на градината искал да изпита дали наистина е богобоязлив и му казал:

— Какво ще ми дадеш за тази ябълка, която си изял?

— Ще ти дам всичкото си злато и сребро — отвърнал Сабит.

— Не искам нито злато, нито сребро — казал стопанинът. — Но ако не искаш да съм ти ищец в Съдния ден, имам едно условие, което трябва да приемеш.

— Какво е то? — попитал Сабит.

— Ще ти кажа, ако обещаеш да го изпълниш.

— Ако е в съответствие с исляма, съгласен съм — отвърнал Сабит.

Тогава човекът казал:

— Имам дъщеря, която е сляпа, глуха, няма и физически недъгава. Ако се съгласиш да се ожениш за нея, ще ти простя за ябълката. (Следва продължение…)