БАЩАТА НА ИМАМ-И АЗАМ (2)

(Продължение от предишния ден...)

Хазрети Сабит приел предложението, защото не искал да носи отговорност в отвъдното за нарушени права (кул хак). Организирали сватбата. В първата брачна нощ Сабит влязъл в стаята при булката и веднага излязъл, объркан и изненадан. Побързал да отиде при тъста си и казал:

— Сигурно има някаква грешка! В стаята не видях девойка с недостатъците, които описахте — напротив, тя е напълно различна!

Тъстът му се усмихнал и отвърнал:

— Синко, това е моята дъщеря, твоята съпруга. Казах, че е сляпа, защото никога не е поглеждала нещо забранено (харам). Нарекох я глуха, защото никога не е слушала забранени думи. Нарекох я няма, защото никога не е говорила нещо греховно. И казах, че е недъгава, защото краката ѝ никога не са стъпвали на място, което Аллаху теаля е забранил.

— Върви при жена си, нека Аллаху теаля да ви благослови и направи щастливи!

От този брак — между такива чисти и богобоязливи хора — се ражда великият учен Имам-и Азам Ебу Ханифе.

 

ХОРАТА ТРЯБВА ДА ОТИДАТ ПРИ НАУКАТА

Халифът Харун Решид помолил имам Малик бин Енес (рахметуллахи алейх) да идва всеки ден в двореца и да преподава на синовете му – Емин и Ме’мун.

Имамът отговорил: „О, водачо на мюсюлманите! Най-подходящото е твоите деца да идват при нас. Нека Аллаху теаля увеличи твоята стойност! Ако вие цените знанието, и другите ще ви ценят. Но ако го подцените, ще загубите уважението си. Знанието не отива при никого – хората трябва да отидат при него.“

След тези думи, халифът се извинил и започнал всеки ден да изпраща синовете си при имама, за да учат.